Георги Минчев – История с китара

1. C E
  Не зная как стана, но вчера на тавана 
  F  C
  съвсем случайно открих 
  C  E
  една доста стара, олющена китара 
  F  G
  и да я хвърля реших. 
  F  C
  Посегнах да я вдигна, но точно да я стигна 
  F  C
  чух един тих гласец 
  F  C
  да казва “моля те недей изпей ми “йестърдей” 
  D  G
  нали твърдиш че си певец. 
 
  C  E
2. Усетих че треперя, че не мога да намеря 
  F  C
  вратата да избягам навън, 
  C  E
  докоснах си главата, ощипах си ръката 
  F  G
  убедих се не беше сън. 
  F  C
  Занесох я във вкъщи а тя се намръщи, 
  F  C
  каза “Защо ме водиш у вас 
  F  C
  заведи ме поне на едно турне 
  D  G
  ще видиш целия свят ще заговори за нас”. 
 
Припев:  
C  G  F  C
Ех, друг е животът с китара, а тази понеже е стара, 
F  C 
непрекъсното ме кара нови струни да и сложа 
G  
и за бъдещето си да спра да се тревожа. 
C  G  F  C
Ех, друг е животът с китара, а тази понеже е стара 
F  C  
помни времето на Ринго, Джордж, Джон и Пол, 
D  G
моите първи учители по рок’н рол. 
 
  C  E
3. Вечерта се върнах рано, взех лист и на коляно, 
  F  C
  писах песни, изобщо не спах. 
  C  E
  На следващия ден макар и малко уморен 
  F  G
  пред китарата ги изпях 
  F  C
  а тя горката ваздъхна и веднага се пъхна 
  F  C
  сама в моите ръце, 
  F  C
  като влюбени бяхме пяхме и се смяхме 
  D  G
  цяла нощ от сърце. 
 
Припев